Интервалот
[a,b][a,b] size 12{ \[ a,b \] } {} се нарекува затворен интервал или сегмент бидејќи ги содржи и неговите крајни вредности
aa size 12{a} {} и
bb size 12{b} {}.
Ако крајните вредности
aa size 12{a} {} и
bb size 12{b} {} не му припаѓаат на интервалот т.е.
a<x<ba<x<b size 12{a<x<b} {},
тогаш тој се нарекува отворен интервал и се означува со
(a,b)(a,b) size 12{ \( a,`b \) } {}.
Постојат и полуотворени и полузатворени интервали.
Интервалот
a
<
x
≤
b
a
<
x
≤
b
size 12{a<x <= b} {}
е полуотворен од лево и полузатворен од десно и се означува со
(a,b](a,b] size 12{ \( a,`b \] } {}, додека интервалот
a
≤
x
<
b
a
≤
x
<
b
size 12{a <= x<b} {}
е полузатворен од лево и полуотворен од десно и се означува со
[a,b)[a,b) size 12{ \[ a,`b \) } {}.
Сите погоре наведени интервали се ограничени.
Бројот
b−ab−a size 12{b - a} {} се нарекува должина на интервалот.
Постојат и неограничени интервали, а такви се следните интервали:
a
≤
x
<+
∞
a
≤
x
<+
∞
size 12{a <= x"<+" infinity } {}
или
[
a
,
+
∞
)
[
a
,
+
∞
)
size 12{ \[ a,`+ infinity \) } {}
кој ги содржи сите реални броеви поголеми или еднакви на бројот
aa size 12{a} {} и овој интервал е затворен од лево а отворен од десно.
Отворениот интервал кој ги содржи реалните броеви поголеми од бројот
aa size 12{a} {} се означува со
a
<
x
<+
∞
a
<
x
<+
∞
size 12{a<x"<+" infinity } {}
или
(
a
,
+
∞
)
.
(
a
,
+
∞
)
.
size 12{ \( a,+ infinity \) "." } {}
Аналогно на горенаведените интервали, интервалот кој ги содржи сите рални броеви помали или еднакви од
bb size 12{b} {} се означува со
−
∞
<
x
≤
b
−
∞
<
x
≤
b
size 12{ - infinity <x <= b} {}
или
(−∞,b](−∞,b] size 12{ \( - infinity ,b \] } {},
додека интервалот со стриктно помали броеви од
bb size 12{b} {} се означува со
−
∞
<
x
<
b
−
∞
<
x
<
b
size 12{ - infinity <x<b} {}
или
(−∞,b)(−∞,b) size 12{ \( - infinity ,b \) } {}.
Множеството од сите реални броеви се претставува со
−∞<x<+∞−∞<x<+∞ size 12{ - infinity <x"<+" infinity } {},
односно
(
−
∞
,
+
∞
)
(
−
∞
,
+
∞
)
size 12{ \( - infinity `,`+ infinity \) } {}
и претставува отворен интервал и од лево и од десно и нему му кореспондираат сите точки од бројната права.
Заклучок
Секој реален број може да се поистовети со точка од бројната права.