Дефиниција. Множеството од сите подредени
n−n− size 12{n - {}} {}торки
X=(x1,x2,...,xn)X=(x1,x2,...,xn) size 12{X= \( x rSub { size 8{1} } ,x rSub { size 8{2} } , "." "." "." ,x rSub { size 8{n} } \) } {} реални броеви се нарекува n-димензионален простор и се означува
RnRn size 12{R rSup { size 8{n} } } {}.
X X size 12{X} {} се нарекува точка на просторот
RnRn size 12{R rSup { size 8{n} } } {}, додека реалните броеви x1,x2,...,xnx1,x2,...,xn size 12{x rSub { size 8{1} } ,x rSub { size 8{2} } , "." "." "." ,x rSub { size 8{n} } } {} се координати на точката
XX size 12{X} {}.
За
n=1n=1 size 12{n=1} {} просторот
RR size 12{R} {} е еднодимензионален и тоа е бројната оска, за
n=2n=2 size 12{n=2} {} просторот
R2R2 size 12{R rSup { size 8{2} } } {} е дводимензионален и тоа е рамнината, а за
n=3n=3 size 12{n=3} {} просторот
R3R3 size 12{R rSup { size 8{3} } } {} е тродимензионален и се нарекува само простор.
Две точки
X=(x1,x2,...,xn)X=(x1,x2,...,xn) size 12{X= \( x rSub { size 8{1} } ,x rSub { size 8{2} } , "." "." "." ,x rSub { size 8{n} } \) } {} и
Y=(y1,y2,...,yn)Y=(y1,y2,...,yn) size 12{Y= \( y rSub { size 8{1} } ,y rSub { size 8{2} } , "." "." "." ,y rSub { size 8{n} } \) } {} се совпаѓаат ако и само ако
xi=yi,xi=yi, size 12{x rSub { size 8{i} } =y rSub { size 8{i} } ,} {}(i=1,2,...,n)(i=1,2,...,n) size 12{ \( i=1,2, "." "." "." ,n \) } {} и се пишува
X≡YX≡Y size 12{X equiv Y} {}. Во спротивно, точките не се совпаѓаат и се означува
X≠YX≠Y size 12{X <> Y} {}.
На две точки
X X size 12{X} {} и
Y,(X≠ Y )Y,(X≠ Y ) size 12{Y, \( X <> Y \) } {} од просторот
RnRn size 12{R rSup { size 8{n} } } {} може да им се придружи ненегативан реалан број
d(X,Y)d(X,Y) size 12{d \( X,Y \) } {} наречен растојание меѓу тoчките
XX size 12{X} {} и
YY size 12{Y} {} кое ги задоволува условите:
- d(X,Y)=0⇔X≡Yd(X,Y)=0⇔X≡Y size 12{d \( X,Y \) =0` dlrarrow X equiv Y} {} ,
- d(X,Y)=d(Y,X)d(X,Y)=d(Y,X) size 12{d \( X,Y \) =d \( Y,X \) } {} ,
- d(X,Y)≤d(X,Z)+d(Z,Y)d(X,Y)≤d(X,Z)+d(Z,Y) size 12{d \( X,Y \) <= d \( X,Z \) +d \( Z,Y \) } {} .
Бројот
d(X,Y)d(X,Y) size 12{d \( X,Y \) } {} определува метрика dd size 12{d} {} во просторот
RnRn size 12{R rSup { size 8{n} } } {}, a просторот
RnRn size 12{R rSup { size 8{n} } } {} се нарекува метрички простор и се означува со
(Rn,d)(Rn,d) size 12{ \( R rSup { size 8{n} } ,d \) } {}.
Вообичаена метрика во просторот
RnRn size 12{R rSup { size 8{n} } } {} е Евклидовата метрика која понатаму ќе ја користиме и таа го определува најкраткото праволиниско растојание меѓу две точки
X X size 12{X} {} и
Y Y size 12{Y} {} со равенката
d(X,Y)=(x1−y1)2+...+(xn−yn)2=∑k=1n(xk−yk)21/2d(X,Y)=(x1−y1)2+...+(xn−yn)2=∑k=1n(xk−yk)21/2 size 12{d \( X,Y \) = sqrt { \( x rSub { size 8{1} } - y rSub { size 8{1} } \) rSup { size 8{2} } + "." "." "." + \( x rSub { size 8{n} } - y rSub { size 8{n} } \) rSup { size 8{2} } } = left ( Sum rSub { size 8{k=1} } rSup { size 8{n} } { \( x rSub { size 8{k} } - y rSub { size 8{k} } \) rSup { size 8{2} } } right ) rSup { size 8{1/2} } } {}.
Постои и поопшта, наречена
lp−lp− size 12{l rSup { size 8{p} } - {}} {}метрика која се дефинира со
dp(X,Y)=∑k=1n∣xk−yk∣p1/p,dp(X,Y)=∑k=1n∣xk−yk∣p1/p, size 12{d rSub { size 8{p} } \( X,Y \) = left ( Sum rSub { size 8{k=1} } rSup { size 8{n} } { \lline x rSub { size 8{k} } - y rSub { size 8{k} } \lline rSup { size 8{p} } } right ) rSup { size 8{1/p} } ,} {}p>0p>0 size 12{p>0} {}.
За
n=2n=2 size 12{n=2} {},
lp−lp− size 12{l rSup { size 8{p} } - {}} {}метриката се сведува на Евклидовата метрика
d2(X,Y)d2(X,Y) size 12{d rSub { size 8{2} } \( X,Y \) } {} која претставува најкратко (праволиниско) растојание меѓу двете точки
X X size 12{X} {} и
Y Y size 12{Y} {} во рамнина.
Една од наједноставните површини во
n−n− size 12{n - {}} {}димензионалниот метрички простор е сферата.
Дефиниција. Сфера со центар во точката
A=(a1,a2,...,an)A=(a1,a2,...,an) size 12{A= \( a rSub { size 8{1} } ,a rSub { size 8{2} } , "." "." "." ,a rSub { size 8{n} } \) } {} и полупречник
RR size 12{R} {} е множеството точки
X∈RnX∈Rn size 12{X in R rSup { size 8{n} } } {} кои го задоволуваат условот
d2(X,A)=Rd2(X,A)=R size 12{d rSub { size 8{2} } \( X,A \) =R} {} и има равенка
(x1−a1)2+(x2−a2)2+...+(xn−an)2=R2(x1−a1)2+(x2−a2)2+...+(xn−an)2=R2 size 12{ \( x rSub { size 8{1} } - a rSub { size 8{1} } \) rSup { size 8{2} } + \( x rSub { size 8{2} } - a rSub { size 8{2} } \) rSup { size 8{2} } + "." "." "." + \( x rSub { size 8{n} } - a rSub { size 8{n} } \) rSup { size 8{2} } =R rSup { size 8{2} } } {}.
На Сл. 1. се дадени примери на 2- и 3-димензионални
n−n− size 12{n - {}} {}сфери.
Површината на
n−n− size 12{n - {}} {} сферата го дели дели просторотRnRn size 12{R rSup { size 8{n} } } {} на два дела. Внатрешниот дел заедно со површината на сферата се нарекува
n−n− size 12{n - {}} {}сфера или
n−n− size 12{n - {}} {}топкасо полупречникRR size 12{R} {} и се означува со
K(A,R)K(A,R) size 12{K \( A,R \) } {} и се определува со неравенството
dn(X,A)≤Rdn(X,A)≤R size 12{d rSub { size 8{n} } \( X,A \) <= R} {}.
Дефиниција. Сферата
K(A,ε)={X∈Rn∣d2(X,A)≤ε}K(A,ε)={X∈Rn∣d2(X,A)≤ε} size 12{K \( A,ε \) = lbrace X in R rSup { size 8{n} } \lline d rSub { size 8{2} } \( X,A \) <= ε rbrace } {} се нарекува сферна ε−ε− size 12{ε - {}} {} околина на точката
AA size 12{A} {}, а бројот
ε>0ε>0 size 12{ε>0} {} е полупречник на околината.
Во дводимензионалниот простор
R2R2 size 12{R rSup { size 8{2} } } {} сферна ε−ε− size 12{ε - {}} {}околина на точката
A(x0,y0)A(x0,y0) size 12{A \( x rSub { size 8{0} } ,y rSub { size 8{0} } \) } {} е множеството точки од внатрешноста на кругот со центар во точката
AA size 12{A} {} и радиус
εε size 12{ε} {}, т.е.
(x,y)∈K(A,ε)⇔x−x02+y−y02≤ε(x,y)∈K(A,ε)⇔x−x02+y−y02≤ε size 12{ \( x,y \) in K \( A,ε \) dlrarrow ~ nroot {} { left (x - x rSub { size 8{0} } right ) rSup { size 8{2} } + left (y - y rSub { size 8{0} } right ) rSup { size 8{2} } } <= ε} {} .
Table 1
|
| Слика 1. Единични p-сфери во 2- и 3- димензионален простор за различни вредности на p |
Во дводимензионалниот простор сферната околина на дадена точка е круг, додека во еднодимензионалниот простор сферната околина е интервал.
Нека го разгледуваме дводимензионалниот простор
R2R2 size 12{R rSup { size 8{2} } } {} и нека во него е дадено произволно множество. Точката
A(x0,y0)A(x0,y0) size 12{A \( x rSub { size 8{0} } ,y"" lSub { size 8{0} } \) } {} се нарекува внатрешна точка за множеството ако постои кружница со центар во точката
A(x0,y0)A(x0,y0) size 12{A \( x rSub { size 8{0} } ,y"" lSub { size 8{0} } \) } {} и радиус
εε size 12{ε} {}која содржи само точки од множеството. Ако во секоја кружница со радиус
εε size 12{ε} {}и центар во точката
A(x0,y0)A(x0,y0) size 12{A \( x rSub { size 8{0} } ,y"" lSub { size 8{0} } \) } {} се наоѓаат и точки кои не припаѓаат на множеството, точката се нарекува гранична точка за тоа множество.
Важни особини за множествата се затвореноста/отвореноста и ограниченоста/ неограниченоста.
Дефиниција. Множеството се нарекува затворено ако тоа ги содржи своите гранични точки, а во спротивно тоа е отворено.
Исто така множеството може да биде ограничено или неограничено.
Во еднодимензионалниот простор
RR size 12{R} {} едно множество е ограничено ако тоа може да се смести во внатрешноста на еден конечен интервал. Во просторот
R2R2 size 12{R rSup { size 8{2} } } {} множесвото е ограничено ако постои правоаголник со конечни страни во кој се наоѓаат сите точки од множеството и аналогно, во просторот
R3R3 size 12{R rSup { size 8{3} } } {} множеството е ограничено ако постои паралелопипед со конечни страни во кој се сместени сите точки од множеството.